РЕМБРАНД Красотата е бездънен мрак“ Шекспир, „Сонети“ „Той ... се вглеждаше в черния кипящ кладенец от тъмнина.“ Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“ Погълнал всички цветове, мракът съдържа световете. Там в него са и хората и те не виждат ни цветовете, ни световете, ни себе си дори, докато не се появи Рембранд, за да изведе всички на бял свят. Рембранд потапя четката си в кипящата тъмнина и извежда детето, майката, ученика на чина, студентите, Флора, любимата, годеницата, бащата с блудния син, молещата се старица, четящата старица, Даная със златния дъжд, Богородица с детето, философа, просяците, кучето, полския бунтовник, заговорниците срещу Рим, Исус и себе си. Светът застава пред себе си. Вижда се за пръв път. Вижда се изцяло такъв, какъвто е в действителност- блестящо видение от мрак. Това е мракът преди раждането на детето, мракът преди познанието, мракът преди да станеш Флора, любима, годеница, мракът на блудството преди прошката, мракът на страха преди молитвата, ...
