Връх Людмил Янков

ВРЪХ ЛЮДМИЛ ЯНКОВ 

ИЛИ 

,,МЕЧТА ОТВЪД ДОЛИНИТЕ"

"Само мечтите могат да бъдат бели. А те искат смели мисли и чисти сърца! Искат приятелски ръце и светли, кристални души..."

Людмил Янков от книгата му "Мечта отвъд долините"

Людмил Янков- акварелен портрет 

от Марлена Юрукова , 2025г.

За Людмил Янков (1953- 1988) мечтата е била връх Еверест, изобщо върховете- Матерхорн и Айгер, върховете в Кавказ и Памир, върховете в Хималаите, върховете в Рила, където и на един от тях  преминава във вечността само на 34 години и само 4 години след паметната експедиция до Еверест през 1984г. Тогава през една априлска нощ цяла България не спеше, а бе  заслушана в тревожните съобщения от Хималаите. Ледена нощ, през която Людмил Янков извършва невероятното в опит да спаси приятеля си Христо Проданов : изкачва в най-високата част на планината, в зоната на смъртта на един дъх  1330 м., достигайки 8500 метра височина ( Еверест е 8848 м). В дългогодишната история на изкачване на връх Еверест няма друг подобен пример на саможертва и героизъм. Тогава измръзват пръсти на ръцете му, които той после загубва. Загубва и мечтата си- да изкачи Еверест, но изкачва по-висок връх- този на любовта към Приятеля, връх, от който  по-висок няма, както знаем от Евангелието.

Вече и един от най-високите върхове в България носи името на Людмил Янков- алпиниста, поета, художника, родолюбеца, приятеля, човека. С указ No.11 от 25.01.2025 г. президентът Румен Радев определя Безименният връх ( 2792 м) от Мусаленския венец ( между връх Мусала и връх Алеко ) да бъде кръстен на Людмил Янков. Така две мечти се сливат  в едно- мечтата по един живот изпълнен с чистота, всеотдайност и безстрашие като този на Людмил Янков и мечтата по върховете. Ето как самият Людмил Янков е описал тази си мечта.

ЗА ВЕЧНИЯ ЛЕДЕН ВРЪХ И КРАТКИЯ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ ( от книгата на Людмил Янков " Мечта отвъд долините" за експедицията до Еверест от 1984г. ).

На Еверест

Искам да ти изпея една тъжна песен:

песента за краткия живот на човека,

за хилядите изгреви и залези,

които, заслепени, не виждаме,

увлечени в гонитбата на недостижимото.

За хилядите мигове на щастие-

крехки искри в тъмната нощ,

от които се пазим да не изгорим.

За златния пясък, който завинаги

изтича между пръстите ни

в очакване на безценния камък,

превърнат на въглен в горещите длани.

Прощавам ти, макар че съм зъл…

Заради това, което ни даде,

макар че много повече взе.

Прощавам ти, защото не можем без пристан

в живота, прелитащ край нас.

Прощавам ти, понеже нямам смелостта

да забравя.

Защото мога да преживея всичко…,

но никога същото отначало…

Затова искам да ти изпея една тъжна песен,

песен за краткия човешки живот-

слънчев отблясък по леденото сърце

на вечния връх.

Базов лагер,11 май 1984 година

***

Освен връх в Рила на името на Людмил Янков са кръстени улица в родния му град Кюстендил и писта в Осогово. В Кюстендил има открит и музей на Людмил Янков ( музей на алпинизма), който е уреден в къщата на баба Дона от Босилеградско, която къща е била база на ВМРО в продължение на 30 години и в която баба Дона е посрещала и укривала Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев и още стотици други дейци, работили за освобождението на македонските българи. За музея разказва следният епизод от поредицата "Десет хиляди крачки" на БНТ.

https://youtu.be/WkNMXti3ceA?si=xdvX2w5wj023G8q3

***

Страница на Людмил Янков във ФБ:

https://www.facebook.com/share/g/1EVmQX5EsC/

***

Два акварела, посветени на Людмил Янков, нарисувани на  13.02.2025г. в с. Равногор от Марлена Юрукова; единият- портрет на Людмил Янков, другият- Мусаленският венец с Безименното езеро под Безименния връх, вече връх Людмил Янков.

Мусаленският венец с Безименното езеро под Безименния връх, вече връх Людмил Янков- акварел от Марлена Юрукова, 2025г.