Юлия Вревска

Портрет на Юлия Вревска,акварел, 3.03.2025г., с. Равногор, худ. Марлена Юрукова 

Сред пожертвалите се за българската свобода е и руската баронеса Юлия Вревска (25.01.1838-24.01.1878), участничка в Освободителната война още от самото й начало през 1877 г. като доброволка - медицинска сестра. Със средства от  продажба на имение тя снабдява санитарен отряд. Работи като редова медицинска сестра във военновременната евакуационна болница в гр. Яш, Румъния, а после във военновременната евакуационна болница край град Бяла, България. Тя изпълнява най-тежката и мръсна работа. " Отблизо войната е ужасна, колко мъка, колко вдовици и сираци"- пише Вревска в писмо. На 17-и януари 1878г. Юлия Вревска заболява от тежка форма на петнист тиф и почива на 24.01.1878г. Погребана е в дрехата й на медицинска сестра близо до православния храм в гр. Бяла.

 Тургенев посвещава на Ю.Вревска стихотворение в проза , в което казва:

" Нежно кротко сърце...и такава сила, такава жажда за жертва! Да помага на нуждаещите се ...тя не е знаела друго щастие... не е знаела- и не е узнала. Всяко друго щастие е минавало покрай нея. Но с това тя отдавна се е била помирила- и цялата горяща с огъня на неугасима вяра , се е била отдала на служение на ближния." Превод от руски: М.Ю.

("Нежное кроткое сердце… и такая сила, такая жажда жертвы! Помогать нуждающимся в помощи… она не ведала другого счастия… не ведала — и не изведала. Всякое другое счастье прошло мимо. Но она с этим давно помирилась — и вся, пылая огнем неугасимой веры, отдалась на служение ближним...")

Текст: Марлена Юрукова 

Източник: Уикипедия